По-ниска инфлация и ръст на заплатите през 2024 г.? Ето прогнозата на S&P Global за Европа
Euronews Business разговаря с главния икономист за Европа, Близкия изток и Африка, Силвен Бройер, в S&P Global за икономическите перспективи на еврозоната за 2024 г.
Икономиката на еврозоната вероятно ще постигне меко кацане през първото тримесечие на следващата година, каза Силвен Бройер, когато се задълбочи в наскоро публикуваните доклади на компанията за икономическите перспективи за първото тримесечие на 2024 г. за еврозоната и Обединеното кралство.
Очаква се повишаването на реалните доходи да бъде един от най-големите двигатели на този разказ за меко приземяване, тъй като дезинфлацията напредва и стабилният ръст на заплатите продължава, което допълнително укрепва потребителските разходи. S&P Global очаква инфлацията в еврозоната да бъде около 2,9% през 2024 г., като ръстът на заплатите ще бъде около 4%, спад от 5% през 2023 г.
Солидният баланс на частния сектор също допринася за мекото приземяване очаквания, като частният сектор в еврозоната в момента има нетен капацитет за финансиране от 4,5% от своя брутен вътрешен продукт. Това е с около 0,6% повече, отколкото изискват правителствените финансови нужди, създавайки добра предпазна мрежа, ако икономическото възстановяване се бори.
Третият поддръжник на сценария за меко приземяване са силните условия за финансиране, като повечето европейски банки и финансови институции, които са се справили чудесно с лихвените рискове. Европейският сектор на недвижимите имоти също беше подкрепен от нарастващ брой ипотеки с фиксирана лихва.
По този начин S&P Global очаква икономиката на еврозоната да нарасне с около 0,8% през 2024 г., което е леко намаление спрямо по-ранните й насоки от 0,9%, но все още като цяло в съответствие с очакванията. Това също зависи от това, че Европейската централна банка ще намали лихвените проценти някъде през 2024 г., след като инфлацията намалее още повече.
„Като се има предвид, че разликата в разходите за труд е значителна между Източна и Западна Европа, Страните от Източна Европа вероятно ще привлекат много преки западни инвестиции през идните години.”
Какви са рисковете за това меко приземяване?
Има няколко външни рискове за този сценарий, включително европейската и международната политика, както и текущите геополитически събития, както и икономическите рискове.
Сред тях устойчивостта на пазара на труда продължава да бъде една, с признаци на пазара на труда сега обръщане, като наемането е повече или по-малко в застой и производителността намалява. Това също доведе до значително покачване на единичната цена на труда.
Тази ниска производителност на труда се наблюдава до голяма степен във Франция поради различни фактори. Нарастващото чиракуване, структурата на пазара на труда, отсъствията от работа, паузите в производството и натрупването на работна ръка са допринесли за това.
Тъй като краткосрочните перспективи за растеж все още остават доста приглушени и цената на труда се увеличава, това може да също така постави началото на още съкращения през следващата година. Въпреки това, тъй като свободните работни места са по-високи от историческите нива в момента, в случай на повече съкращения те вероятно ще бъдат поети от пазара.
Инфлацията и инфлационните очаквания също продължават да се повишават остават проблем. Според Бройър има добър напредък нагоре по отношение на дезинфлацията. Наблюдава се и известен напредък надолу по веригата, като общата инфлация за потребителските цени е почти наполовина от нейния връх.
Въпреки това, очакванията за инфлация, независимо дали пазарни, потребителски или от професионални прогнозисти, са по-песимистични от това модел на дезинфлация. Последното потребителско проучване на ЕЦБ разкри, че потребителите очакват инфлацията през следващите 12 месеца да достигне 4%, което е стъпка от 3,5% през август.
Ако продължи да има разлика между действителната инфлация и очакванията, ЕЦБ може да бъде принудена да преосмисли кога трябва да започне да намалява лихвите, като по този начин отдалечи края на цикъла на затягане на паричната политика. Ако е така, това може да има ефект на разпространение върху търсенето, като по този начин повлияе на икономическия растеж през следващата година.
Прегледът на оперативната рамка на Европейската централна банка, фокусиран върху баланса между паричната и фискалната политика, може да доведе до свиващ се баланс на ЕЦБ. Това може допълнително да окаже натиск за повишаване на лихвените проценти.
Тъй като средносрочните лихвени проценти вече не са отрицателни, икономическата устойчивост на дълга може да бъде по-фокусирана.
Как са в Източна Справят ли се европейските икономики?
По отношение на източноевропейските страни Бройър подчерта, че те не са в същия цикъл като своите западноевропейски партньори и са били много по-силно засегнати от инфлацията.
Едно една от основните причини за това е, че фискалните политики в тези страни са свършили по-лоша работа за защита на потребителите, отколкото в Западна Европа. Пазарът на труда в няколко източноевропейски държави също е по-напрегнат от западните, което води до силен ръст на заплатите.
Средносрочните перспективи за този регион обаче изглеждат доста по-положителни. Както казва Бройър, „Като се има предвид, че разликата в разходите за труд е значителна между Източна и Западна Европа, източноевропейските страни вероятно ще привлекат много преки западни инвестиции през идните години.“
По отношение за това как се справят определени сектори, имаше силна инерция в сектора на услугите, подсилена от първия туристически сезон от няколко години за няколко европейски страни. Сега обаче това донякъде намалява.
Има известна слабост в производствения сектор, дължаща се на цикъла на запасите, както и на шока в цените на енергията, причинен от руско-украинската война. Добрата новина е, че ранните индикатори показват, че европейската производствена индустрия може да е достигнала дъното, така че докато следващата година все още се очаква да има известна слабост, това вероятно трябва да е подобрение спрямо настоящите условия.
Това стабилизиране в производствения сектор може да се забележи предимно в Германия, която вече е оценила разходите за енергия и коригира нивата на запасите.
Въпреки това, все още остава ключов въпрос дали строителният сектор ще може да се възстанови като бързо, поради силното въздействие на по-високите лихвени проценти. Докато производството може да се подобрява в Германия, строителството все още изпитва затруднения, допълнително засегнато от анулирането на съществуващи поръчки и липсата на нови поръчки. Финансирането също зависи по-малко от фиксирани лихви и повече от променливи лихви.
От друга страна, испанският жилищен пазар действа като противовес на германския жилищен сектор, като става по-устойчив от очакваното .
